Б.Т.Р. са спасението на българския рок

Малко религиозно прозвуча, а музиката не е религия. Не е. Но е не по-малко силна и увличаща. Вчера бях на концерт на Б.Т.Р. Благодаря на моята приятелка Гери, че ме измъкна от майчинските задължения за няколко часа и ме заведе, благодаря на мъжа ми, че гледа децата и „ме пусна“ да отида, благодаря ви, Б.Т.Р., че ме накарахте да се почувствам отново на 15. Благодаря и на майка ми, че преди 20 години влезе в стаята, докато се мъчех да пея „Елмаз и стъкло“ с касетофона и ми каза, че съм ужасно фалшива. Спести ми голям срам в начинание, в което със сигурност „няма да сполуча“ – пеенето.

За разлика от мен обаче Наско и другите момчета от групата яко са сполучили в това, което правят. С вчерашния концерт представиха новия си албум „Невидими стени“, с който всъщност осмислят правенето на албуми и отбелязаха 25 години на сцената. 25 години, хора. Това не са малко. Това са години, в които те не са изчезвали и не са спирали да работят. Малко са другите български рок групи, които могат да се похвалят със същото. Разбира се, не можем тук да не споменем приноса на банди като Сигнал и Щурците. Но музиката на Б.Т.Р. е по-различна. Може би защото тя е рокът на нашето поколение – тези, които сме били на около 14-15 години, когато Б.Т.Р. станаха известни. И сега когато сме на 35 и отгоре, с носталгия си спомняме времето, в което крещяхме с пълно гърло „Без да могааааа обич да получа…“, „Хей, момиче, разбери, не всичко е пари…“ или „Не погубвайте живота, даже пътят ми да спрееееее“. Да, тогава бяхме млади, не знаехме как ще се обърне животът и какво ще се случи с нас. Сега сме много по-различни и Б.Т.Р. са много по-различни, но това не означава, че не можем да сме по-добри отпреди и че те не са по-добри.

Освен задължителната носталгия по младостта, която ме тръшна по време на концерта, там имаше и огромен заряд от оптимизъм. Оптимизъм за българския рок и за българската музика. Зала 1 на НДК беше наистина пълна и шумяща. А парчетата от новия албум на Б.Т.Р. определено заслужават внимание и неколкократно слушане. Навярно не само простите слушатели, като мен, но и хора с по-силен и професионален музикантски нюх, биха се съгласили, че едно парче, като „Ела“ е своеобразен шедьовър.

Благодаря ви, Б.Т.Р. Вчера бях отново на 15. С черни дрехи и бели мечти. Велики сте!