IT, Шеф-готвач или какво да направим от детето

Родителите, мили хора, си мислят, че могат да моделират детето, да му “инсталират” разни желания и да го направят такова, каквото те искат. Изживяваме се като нещо между Джепето, който издялкал сина си от парче дърво, нали се сещате, Оби-Уан, който умее да внушава на хората какво да правят, използвайки Силата и може би Исус на сватбата, който превръща водата във вино. Е, драги родители, не сме нито един от тези чудотворци. И не можем да моделираме децата си. Единственото, което можем да правим, е да им даваме пример и да ги научим как да взимат решения. А това, повярвайте, е много по-трудно от това да казваме на детето си всеки ден “Ти ще станеш футболист и това е! Не ме интересува, че искаш да си Батман.”

Ако обърнем поглед към миналото и се замислим към какви професии тогава ни тикаха нашите родители, вероятно ще се сетим за доктор, адвокат, дипломат. Кой тогава би могъл да определи, че днешните най-вървежни професии ще бъдат IT специалист и шеф-готвач. Тогава за IT никой не беше чувал, докато ходехме на училище родителите ни рядко бяха виждали и компютър, ние също, а на готвачите не се гледаше с такова уважение и възхищение, и никой не ги наричаше “шеф”. Вижте сега какво се случва – средната заплата в IT сектора в България е над 4000 лева, а готварските предавания по телевизията ни показват все повече и повече гении в кухнята, направо леят гурме пред очите ни, иначе навикнали на свински ребърца, пържоли, кебапчета и кули от пържени картофи.

Вероятно сега много деца ще биват поощрявани от родителите си да се насочат именно към тези професии, за да могат да се радват на финансова независимост, на уважение и престиж. Днес никой не кара децата си да стават мимове, циркови артисти, журналисти, а повечето актьори открито заявяват, че не желаят децата им да тръгнат по техния път.

Когато си мислим за доброто на децата си, защото само това би накарали един родител да стъпи на врата на сина си и да го кара да свири на пиано от сутрин до вечер, а защо не и нощем, отчитаме ли техните желания или приемаме, че те са прекалено малки, за да знаят какво искат? Или ги поощряваме да се занимават с десетки неща, пък каквото излезе. Мислим си, че все нещо ще излезе от тях.

Броили си сте някога колко пъти някой е задавал на детето ви въпроса “Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” или той си е нещо от обичайния репертоар “Как се казваш?” и “На колко си годинки?” Никога не съм задавала този въпрос на децата си, но, ако някой го зададе на сина ми, той обикновено отговаря “Никакъв”. О, Боже! Това би хвърлило в потрес всеки уважаващ себе си родител. Как така никакъв?! Веднага ли трябва да се обявя за пълен провал в родителството и да си посипя главата с пепел или мога да изчакам няколко години, за да видя какъв все пак ще стане той? Не. просто приемам, че той още не е решил и има доста време да го направи. Истината, мили родители, е, че децата ни не могат да станат каквито искат. Не винаги. Това да решиш какъв да станеш е едно от най-сериозните неща в живота. За някои е изключително трудно, за други е лесно и сякаш го знаят от мига, в който са се родили. Много често решението се променя спрямо обстоятелствата. Вие знаете ли какви професии ще бъдат вървежни и най-търсени след 20 години? Аз нямам никаква представа. Ограничавам се до нещо като възпитатели на роботи, за да не ни затрие напълно изкуственият интелект и заварчици, защото все пак ще трябва някой да им сглобява частите на тези роботи. Може би RI (Robot Influencer), което може да е международно признатото название на един възпитател на роботи и заварчик ще са новите IT и шеф-готвач. Кой знае? Значи ли това, че трябва веднага да започна програма за обучение на децата в тези насоки? Абсурд.

Не казвам, че не трябва да помагаме на децата си да развиват различни свои таланти, да ги водим на курсове по роботика, моделиране, шах и т.н. Но трябва да приемем, че няма как да ги насочим в най-подходящата посока да изберат професията на бъдещето, защото ние нямаме никаква идея какво ще бъде бъдещето. Можем само да им помогнем да открият какво биха искали да правят, да разчетем знаците, когато ни изпращат такива и когато открият своето нещо, което е супер трудно, просто да ги подкрепим. Да им купим екипировка за ски или сноуборд, мотор, енциклопедия, курс по танци, актьорско майсторство, сещате се.

Единственото, което знаем за бъдещето е това, което е валидно за миналото и за настоящето – в природата оцеляват не най-силните, а най-адаптивните. Нека помогнем на децата си да бъдат подготвени за промените и адаптивни.

Please follow and like us: