Какво искат жените vs. какво им дават мъжете. Валери Симеонов е надменен мизогин

Вече повече от месец се тресем от дискусиите и коментарите около Истанбулската конвенция. Аз лично се треса. Потресена съм. От овчата природа на някои сънародници, от невежеството и простотията на някои управляващи. Хора, опомнете се, бе! Първо, през 2018 г. хората в България, сякаш за първи път чуха, че съществува такова нещо, като „джендър“, което пък претърпя такива преводи и тълкувания, че направо не ми се говори. А знаете ли, че в Софийския университет съществува магистърска програма „Социални изследвания на пола“ или „Gender Studies“ още от 2000 г.? Да, от 2000 г., а сега сме 2018 г. Вече има много хора, завършили тази програма. Всички тези хора сме също едни заблудени овце, защото сме си мислили, че тя е доста перспективна и надеждна. Всъщност тя е, но как може да си мислим, че ще успеем да се реализираме професионално в тази сфера в държава, която не знае що е то джендър?

Църквата ни е лицемерна

Позицията на църквата относно Истанбулската конвенция е меко казано проява на лицемерие и социална слепота. Но добре че се заговори за тази конвенция, та да разберем, че има Църква и тя има официална позиция. Та Църквата в България е много загрижена за предпазването от морален упадък на младежта и е много уплашена, че сред тази младеж ще върлува разврат. Всичко това заради приемането на Истанбулската конвенция. В същото време същата тази Църква не се страхува от моралния упадък и разврат, които могат да посеят у младежта мобилните телефони и таблети, например, или някои телевизионни предавания, песни, филми и т.н. Нещо повече, някои от представителите на същата тази църква използват тези технологии и социалните мрежи, за да всяват разврат. Няма да посочвам примери, всички сме виждали част от тези случаи. С няколко думи излиза, че е просто богоугодно мъжът да бие жена си.

Валери Симеонов е надменен мизогин

Такъв е и не се извинявам за острите си думи. Крайна съм и той е краен. Още по-лошото е, че не е единствен. За съжаление, той е един от представителите на управляващите ни и на мъжете по принцип, които демонстрират надменно отношение към жените. Много от мъжете имат това отношение. Не, те не показват открито, че мразят жените, но са дълбоко убедени, че всеки мъж е по-висш от всяка жена и това не може да се промени. Не визирам само отношението му към Франческа Келер. Предполагам всички сте гледали негови изказвания пред репортери, но винаги ми е правило впечатление отношението му към репортерките – грубо, надменно, иронично. Сякаш, ето, опитват се да бъдат остроумни, опитват се да задават мъдри въпроси, опитват се да си намерят мястото в професията, ама не им се получава, защото са жени. Не знам дали точно това е целял да покаже, но до мен, като жена, е достигнало точно това послание.

Какво искат жените vs. какво им дават мъжете

Отношенията между мъжете и жените са сложна симбиоза и много трудно, почти невъзможно е те да достигнат синергия. Живеем в свят, в който от хилядолетия се наслагват стереотипи, възпроизвеждат се стереотипи и се вярва, че „жената е създадена от реброто на мъжа, за да му бъде компания“, че „това е мъжки свят“, че „жените са слабият пол“, че „жената търси закрила, защита и сигурност“, че „жената трябва да иска, а мъжът е този, който ѝ дава“. Сякаш мъжете са властелините на света, а жените трябва да молят, просят или извоюват от тях всяко свое право. Това е мислене и поведение, което няма да се промени за няколко години, не знам дали ще се промени и след няколко столетия. Със сигурност няма да се промени за нас, за синовете и дъщерите ни, но промяната е започнала и със стъпки бавни може някой ден да достигне до своя конец.

Въпросът е обаче дотогава още колко жени ще бъдат убити, насилвани и пребивани от съпрузите, приятеля си, бащите си, братята си и други мъже от тяхното обкръжение? Докато текат споровете за ратифицирането на Истанбулската конвенция, в България излезе поредната статистика, показваща, че 7% от българските мъже считат за нормално да бият жените си, средно осем жени на ден са системно бити от мъжете си, а само от началото на годината вече има два случая на жени, убити от мъжете си по особено жесток и брутален начин. През януари мъж уби жена си в село Окорш, а само преди дни друг мъж, в Троян, наръгал 26 пъти с нож съпругата си, въпреки ограничителната заповед, която имал да не я приближава. Два месеца – две жертви. Колко ли имена на жени ще трябва да бъдат прожектирани върху сградата на Народното събрание следващата година? Колко още?