Кубрат срещу Дженифър – целувката на безсилието

Не мога просто да не се изкажа по този наболял въпрос, по тази драма, която повече от седмица тресе и все по-мощно разтриса медиите и обществото. Вече кой ли не писа за целувката на Кобрата, за Кобрата срещу „Коврата“, с което определение никак, ама никак не мога да се съглася, дори да отговаря на истината, нали, защото все пак някои неща са факти, но не всички и трябва да обърнем внимание на тези, които най-пълно отговарят на истината. Обаче, хора, на чия истина? Вече всичко е толкова объркано, толкова пресолено, толкова извадено от контекста и напъхано в друг контекст или пък в нечия уста, че вече взе да ми се повръща от целувки, бокс и суши. Е*ати комбинацията!

Избрах в заглавието да фигурират истинските имена на хората, въвлечени в конфликта, защото все пак реших да търся истината за нещата, а една истина не може да се крие зад фалшиви прякори.

Няма спор дали Кубрат Пулев е целунал Дженифър. Дотук всички сме единодушни. И двамата не отричат, има видео, което са го гледали милиони, може и милиарди хора по света, хич не ги броя, но това е факт.

Факт е, че Кубрат беше превъзбуден след мача с Дину. То беше един мач, една кървава баня, едни обрати, но това е друга тема, по-боксова, а сега ще говорим за насилието над жени, а не над други боксьори. Факт е също така, че Кобрата трудно, много мъчно се оправя с английския. То в това интервю със Суши, ако му бяха вързали ръцете (както по принцип казват за италианците), нямаше да може две думи да каже. Искам да подчертая, че човек, когато не може да се изрази словесно на един език, прибягва до действия. И, според мен, това искаше да каже Кубрат. Едно „айн, цу цвай, цу драй, дрън“ в стила на Стоичков, но по негов си начин. Един вид „те ти тая целувка и престанИ да ме разпитваш“. Едно действие, продиктувано от висок адреналин и липса на думи на английски език, с които да изрази напиращата да избухне навън емоция. Aкт на безсилие да се изразиш. На което дамата отговаря с „Тенк Ю“ и това се чува в записа, и се нахилва точно като току-що нацелувана госпожица.

Къде е проблемът?

Проблемите не са един и два, дами и господа. Проблемите оттук нататък валят като звезди в ясна лятна нощ, като дъждове над Екватора, като гларуси, отмъкнали туристическа храна по морето.

Няма никакво, ама никакво съмнение, че Кубрат Пулев не трябваше да си завира устата в тази на интервюиращата го „журналистка“. Слагам журналистка в кавички, понеже, да знаете, вече ми омръзна всякакви кифли и кифльовци да се кичат с това прозвище, при условие, че са неграмотни, неуки, тъпи, необразовани и т.н., но са много, не много, те са супер, мега, хипер актуални, защото се перчат с прически, силикони, грим и суши насам-натам, а и имат милиони последователи в социалните мрежи. Ееееей, поспрете се малко, защото, ако не се поспрете, накрая ще се о*ерете и тогава много ще смърди, както обикновено се случва. Но и това е друга тема.

Да, проблем е, че Кубрат целуна жената Дженифър Равало. Целуна я, а не я беше попитал дали може. Не постъпи като един британски джентълмен например, като един мистър Дарси – да се приближи, да каже „Извинете, мадам, дали би било уместно в този момент, ако позволите, разбира се, и не считайте молбата ми за някакъв натиск, не се чувствайте принудена, аз просто много желая и се чудя дали би било редно, дали бихте желала, дали сте готова да Ви целуна?“ После да изчака известно време и след като тя му позволи, ако му позволи, евентуално, да я целуне.

Проблем е и, че същата тази жена седеше и се смееше като къдрава зелка (това е от многото повтаряне на детски песнички и по-точно от „Зеленчуци, който не яде“ – фразата „Леля зелка къдраво се смей“), с което изобщо не искам да обобщавам, че жените сме зелки, които само се хилят. Та, седеше Дженифър и се смееше, и дори му благодари, дали за интервюто, или за целувката, не зная, но изглеждаше доволна.

Броени часове след това обаче Дженифър Равало, позната още като Суши, изведнъж се почувствала като жертва. Значи, тя седяла със своя мъчител и неговите приятели и приближени на афтърпартито, танцувала в скута на някакъв друг боксьор, наснимала се с всичките тези мъже, после се прибрала, поспала и решила, че всъщност е жертва на сексуален тормоз.

След което я виждаме заедно с адвокатката ѝ Глория Олред как влиза на дадената от тях пресконференция съкрушена, адвокатката ѝ буквално я крепи и ѝ помага да се движи, защото тази изтерзана жена само преди часове е била изтормозена и насилвана, танцувайки на афтърпарти.

Знаете ли кое не ми дава мира? Не мога да понеса факта, че има жени, които се подиграват с насилието над жени. Сигурна съм, че адвокат Глория Олред и милиони други жени в света са понесли повече сексуално насилие от Джени Суши и от много като нея. Но това не е достойно за похвала. Истина е, че не бива да понасяме такова насилие, но е нужно да го разпознаваме, нужно е да можем да го определяме и е нужно да можем да го наречем с истинското му име, когато го има.

Такова поведение, като на Суши обаче, е обида за всички жени, които НАИСТИНА са били жертви на сексуално насилие. За всички онези жени, които носят външните и вътрешните белези на обидата, разкъсването, окървавяването, болката, унижението, объркването, смазването, на онези, които наистина не могат да се движат, защото са изнасилвани, пребивани или убивани и вече дори не са сред нас, заради сексуално и всяко друго насилие.

Как мислите? Има ли разлика между тях и Джени Суши?

Вижте, всяка жена може да се държи и облича или съблича, както иска и това не бива да се превръща в повод тя да бъде насилвана. В никакъв случай. Но може ли някой да ми каже дали яденето на суши от голото ѝ женско тяло не е насилие. За мен това е насилие в най-чистия му вид. Лежиш гола, а някакви мъже те бодат с клечки и се тъпчат със сурова риба от теб. Бляк!

Ще кажете, че може и да е така, но това тя го прави по своя воля, защото иска. Аз пък мога да ви кажа, че го прави защото се чувства принудена от нещо. Може би от жаждата за пари, за внимание или по някаква друга причина. Съвсем наскоро гледах репортаж, вероятно и някои от вас са го гледали, за български момичета, които проституират в Испания. И те казват, че го правят по своя воля, че са свободни да си тръгнат, че никой не ги кара насила. Но истината е, че и те са жертви на сексуално насилие. Просто още не са го признали пред медиите. Не са го признали дори пред себе си. Суши е жертва на сексуално насилие по-скоро заради бизнеса си с „голо суши, отколкото заради целувката на Кобрата. Но от едното вероятно могат да се изкарат повече пари за по-кратко време.

И последния факт, с който ще ви занимая е „Ах, този ПИАР!“. Вече няма човек, който да ме убеди, че това не е „гаден PR ход“. Извинете, но за мача на Пулев в Америка се знаеше, че не се е радвал на огромен зрителски интерес, дори е един от тези с най-нисък рейтинг. Американците не познават добре нито Кобрата, още по-малко пък съперника му Дину. Сега вече го познават. Така ли е? Джени Суши също беше световно безизвестна. Сега вече не е, нали? Все пак живеем във време, когато сексът продава и както каза един от приближените хора на Кубрат „Тук (в Америка) всеки иска да стане известен overnight“.

Все пак спомнете си за целувката на Мадона и Бритни, за секс записа на Галена, за Моника Люински, ако щете, си спомнете, и картината ще добие по-ясен и завършен вид.

За да не остави тази статия лош, горчив, гнил вкус в устата ви и да не заключите, че „Тая Ваня е голяма простачка“, ще завърша с един откъс от стихотворение на Робърт Бърнс, който има какво да каже за целувката:

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?