Не смейте да твърдите, че децата ни са грях!

Всички, които ме познават, сигурно изтръпват от ужас някой да не спомене в мое присъствие темата „За или против брака“. Просто толкова пъти са ме чували да сипя какви ли не „мъдрости“ по нея, че вече им е втръснало. Този спор винаги може да накара кръвното ми да скочи до поне 140 на 100, да се зачервя като домат под жарко слънце и, въпреки възпитанието си и ненавистта ми към псувните, да сипя такива с прямота и лекота.

Това е темата, заради която една преподавателка в Софийския университет (няма да споменавам имена) ме обяви за „деструктивна единица на обществото“, защото не желая да „институционализирам“ своята любов с човека до мен пред роднини, близки и приятели, пред държавата и църквата. Оттогава нося с гордост тази си титла, но не ме канят по телевизиите (Слава на Бога), за да я развявам.

И като казах Бог, да изясня конкретния повод сега пак да се разгорещя по темата „за и против брака“. Това е участието на едни хора в предаването „Преди обед“ по БТВ (създатели на „Училище за предбрачна подготовка“), които тръбяха, че съжителството без брак е грях и още повече, че децата, заченати в такова съжителство, са заченати в грях, а ние всички, които живеем така, сме прелюбодейци. Погледах ги, послушах ги, почудих се дали само за мен това е крайно възмутително и тъпо. После видях цветистия пост на Иван Ласкин във Facebook профила му и някак се успокоих, че не съм единствената „деструктивна единица на обществото“, която „зачева и ражда в грях“.

Този път няма да бъда груба. Тези хора, които (се) възпитават в библейските ценности сигурно имат някакво право, за себе си, за други хора, но много моля, не желая никой да внушава на децата ми, на другите хора и на мен за децата ми, че са ГРЯХ.

Малката библейска тълкувателка упорито се позоваваше на Библията във всяко нейно изказване. Питам аз – може ли човек, освен да чете Библията, да разсъждава? И не че не трябва да уважаваме Библията и нашата религия, трябва, разбира се, но кой е написал Библията. Новият завет се състои от евангелията на четирима човека – Матей, Марко, Лука и Йоан. Забележете – те са хора, а всичко, написано от човек, вече носи отпечатъка на субективизма.

Никос Казандзакис пък пише, че „създавайки деца, създаваме залци за смъртта“. Чудовищна мисъл, за съжаление, истинна, но това не ни кара да спрем да създаваме деца. Всички пък знаем много добре, че някой ден ще умрем. Това дали е причина да спрем да живеем изобщо?

Мисълта ми е, че е хубаво човек да чете, да знае, да тълкува (не само Библията), но трябва да познава границите, които може и не може да прекрачва, поучавайки другите хора. Защото, в крайна сметка, не е толкова важно дали някой е сключил брак, или не, самият факт, че живее и създава семейство с друг човек, е съгласие пред Бог, че те са заедно. Или някой ще оспори, че Бог е навсякъде и във всичко, и вижда всичко, и знае всичко?! А защо е нужно да „институционализираме“ своята любов пред роднини и близки, нима после ще живеем заедно в една къща с тях и те ще ни стимулират да правим деца.
Съжителството, бракът или както искате наречете съвместния живот между двама души е нещо достатъчно интимно, за да го развяваш насам-натам и не мога да се съглася, че е грях. Грехове и извращения се раждат точно в тези „общества“, в които хората живеят толкова затворено, че се женят по на 17 години, за първите, вторите или най-много третите си братовчеди и, без значение дали искат, или не, започват да правят деца. За любов и взаимност изобщо не може да става дума. Това път е случаят, разказан в друго телевизионно предаване – „Темата на Нова“, пресъздаващо историята на един младеж – Исроел Стайн – израснал в еврейска общност в Ню Йорк, станал свещеник, оженен за третата си братовчедка, когато е на 18 години. Въпреки това, той успява да избяга от общността и да стане жена, каквато винаги е искал да бъде.

Изводите от тези, на пръв поглед, съвсем различни истории и тълкувания е, че нищо прекалено крайно не води до нищо добро. А също така никой няма право да съди хората за това дали искат да се бракуват, или не. Най-малко пък има правото да нарича децата им „грях“, защото са заченати от хора, които се обичат и искат да живеят заедно, макар и без брак.