Валентин и Зарезан за женени (и неженени) с деца

Отново е денят на Свети Валентин и Трифон Зарезан. Отново любовта и виното опияняват къде що има неопиянен и трезво мислещ човек. Едни се втурват на СПА, да се цъмбуркат жизнено в минералната вода, други се отправят на романтични пътешествия до по-далечни и екзотични дестинации, за да смучат коктейли на плажа, трети се впускат в приключения с летателни апарати и скачане с парашути, четвърти са седнали на масата още от 8:30 сутринта, веднага след като са зарязали лозите и вече казват десето „Наздраве!“.

Хубаво, де, нека всеки празнува, както желае. Обаче и ние, женените (или неженените) с деца, също искаме да празнуваме, също искаме да се топнем в горещ басейн, да набодем панирано сиренце и да го полеем с винце, да си подарим една романтична екскурзийка, защото, нали, преди да станем майка и татко, сме били момиче и момче, мъж и жена, хора с дълбока почит и обилно консумиращи вино. Обаче как да стане това наше празнуване?

На СПА с децата

Представих си го. Малкият и баща му се къпят с басейна, момчето ни крещи и плиска целуващите се наоколо двойки, а аз седя с бебето ни отстрани на един шезлонг и крещя: „Калояне, не пръскай какичките и батковците! Махни се оттам! Остави ги да се целуват на мира!“. В този миг малката се събужда от моите истерични крясъци, които особено добре отекват в басейна, знаете басейните предлагат завидна акустика, и аз я понасям към стаята, за да я храня.

На заведение с децата

Още си спомням онзи ден – един далечен Свети Валентин, на който с мъжа ми отиваме на заведение (разбирайте кварталната пицария), влизаме, а една мила дама ни посреща с думите „Имате ли резервация?“. След като отговаряме отрицателно, всички наоколо започват да се смеят, а ние безславно се изнизваме. Какви сме ние, хора, които са си въобразявали, че ще си намерят места в заведение на Свети Валентин, без да си направят резервация. Наивници. А сега да отидем с децата. О, да. Представям си как пийвам вино, бебето реве, малкият дъвче усилено панирано пиле, но му присяда и започва да повръща, като онзи път на един мой рожден ден. Едновременно повръща и реве. Представих си същата ситуация, но на днешния празник и как всички излъскани, гримирани, изопнати като за годеж влюбени двойки наоколо започват да ни зяпат и да се възмущават. Нищо чудно и някои да си тръгнат след тази гледка. Само защото не знаят какво ги чака. Иска ми се да им извикам: „Пийте вино, яжте салата, тъпчете се с бонбони и си обличайте секси бельото, защото след няколко месеца или години вие ще бършете повръщано и вас хората ще ви гледат накриво“.

Екстремно изживяване

Разбира се, винаги човек може да помоли бабите за помощ, а някои се ползват от услугите на детегледачка за случая, да оставите децата вкъщи и да се отправите към екстремно изживяване, като полет с парапланер, да се метнете с бънджи от някой мост, да скочите с парашут и какво ли още не. Е, да, но за хората с деца, тези екстремности не са ок. Нашият живот всеки ден е изпълнен с екстремни преживявания – детето е с висока температура, детето е с варицела, детето се катери по висока ограда, люлее се екстремно на люлката. Не, не ни трябват опасности и предизвикателства. Пък и ако нещо ни се случи, кой ще ги гледа тези деца?!

Решено е. Оставаме си вкъщи. Ще гледаме как децата се забавляват, че си поръчаме пица, ще се тъпчем с бонбони, ще пийнем и вино, но не много, защото не можем да рискуваме наличието на махмурлук на следващия ден и така. Както каза днес „по телевизора“ един лозар „Трябва само мерак да има“. А мерак още имаме. Наздраве!