Закон 13: Жените милиони пъти убиват мислено съпрузите си, мъжете убиват жените си веднъж, но завинаги

В днешния 13 закон няма нищо хумористично, няма да има нищо шеговито, той ще бъде точно такъв, какъвто е номерът му – фатален. Този закон има за цел да обрисува нещо, което витае като “черна чума” в отношенията между мъжете и жените и това е убийството.

Дали някой все още брои жените, станали жертва на домашно насилие, жените, гръмнати, наръгани, премазани, убити от бой от своите съпрузи или партньори? Дори да не следите точния им брой, дори за вас те да са просто черна статистика, за която научаваме от медиите, мисля че всички ще се съгласим с твърдението, че те са твърде много.

Жените, които убиват мъжете си, го правят наум

Жените също убиват  мъжете си. Убиват ги всеки ден, по няколко пъти дори, но само в мислите си, понякога в сънищата си. Познавам жени, които години наред са си лягали с мисълта за смъртта на своя съпруг. Да, защото същият този съпруг ги е малтретирал, обиждал, използвал, мачкал, мачкал, мачкал години наред. Някои от тези жени не виждат друг начин да се освободят от тиранията на своите съпрузи или партньори, освен тези мъже да умрат. Някои от тези жени знаят, че ако пожелаят да се разведат или разделят с мъжете си, те ще бъдат малтретирани, изнудвани, обиждани, мачкани и преследвани с двойно по-голяма жестокост от ежедневната, на която са свикнали. Някои от тези жени се крият при приятелки, купуват си оръжие, бягат в чужбина и какво ли още не от страх да не им се случи онова, което вече се случва на много в тяхната ситуация – да бъдат наръгани, простреляни, пребити от бой и умъртвени от своите партньори. Всички тези жени тайно жадуват смъртта на насилниците си, представят си как тези хора ще умрат и те ще бъдат свободни, ще излизат или ще се прибират вкъщи без страх, ще могат да дишат, да се разхождат и да живеят отново. Тези жени може и да копнеят за смъртта на насилниците си, но никога не я причиняват. Наистина. Физически. За тях тя е имагинерно явление, нещо, което ще ги освободи, но не и акт, който сами биха извършили. Те гледат на тази смърт като на нещо, което трябва да бъде причинено от външен фактор – злополука по време на лов, подхлъзване и падане в яма или просто някой инфаркт или инсулт. Но винаги нещо, което да е причинено от някой друг – Господ, Съдбата, от външна сила, защото повечето от тези жени не биха извършили физическия акт на убийството, на отнемането на живот. Някои от тези жени търсят помощ или бягат в търсене на по-добър живот. Други продължават тайно да жадуват смъртта на съпрузите си до своята собствена смърт. Трети намират смъртта си от ръката на мъжа си.

Мъжете убиват жените си веднъж, но наистина и завинаги

Не мога да си обясня защо и как точно един мъж решава как да убие жена си. Дали го планира с години, месеци, поне за няколко часа? Как решава какво оръжие да използва или просто “му пада пердето”, яростта го обладава и той убива жена си с пистолет, наръгва я с нож, смазва я от бой със собствените си ръце. Не знам. Единственото, което знам, е, че мъжете в наши дни убиват жените си безпрепятствено, хладнокръвно, докато си събират багажа заедно с майка си, докато отиват на работа, ей така, на път за вкъщи. Няма кой да ги спре, понякога няма и кой да ги осъди. И твърде често за тази зловеща семейна история остават да плащат децата им. Да, много от тях имат деца и те не са пречка за мъжете да убият жените си. Понякога те са спусъкът, понякога са набедени за причината, но винаги са жертви.

Please follow and like us: